автор: victo

Тя получавше пръстени от мъже на няколко пъти, но така и не се осмели да попита за символа, който носят.
Небрежно подхвърляше въпроси към любимия в момента, но не дочакваше жизненоважните за нея отговори.
Обличаше се практично и от необходимост, въпреки, че професионално беше тясно свързана с модата. Изкуството за нея беше начин на живот. Опитваше се всеки ден да сътвори по нещо, макар и незначително. Тя знаеше, че иска да стане истински творец, но не умееше да прави подбор на произведенията си и неведнъж беше упреквана от добронамерени колеги за това. Просто показваше всичко, което напише, или нарисува. Така си създаваше неприятели и проблеми, които обаче твърде бързо забравяше.
Имаше тайни, от които се опитваше да се скрие. Страхуваше се от разкритието им повече от необходимото.
Изправяше се срещу професионалните си проблеми със завидна смелост. Но в отношенията с мъжете беше съвсем друго-те я плашеха, когато имаше и най-малък намек за привличане, а когато я предизвикваха в друго отношение, тя проявяваше присъщата си борбеност и готовност за отстояване на позициите. Когато си заслужаваше...
Та, за пръстена. Получи го в най-подходящия момент, както и всичко останало, което получаваше в последно време.
Не вярваше в поличби и съдба, но започваше все по-често да се замисля за тях, както и за магията в любовта. Налагаше се да промени аксеологичните си принципи, повлияни и почти наложени от от предишната прекомерно дълга и изтощителна връзка.
Въпреки, че беше подготвена и очакваше този подарък, тя се почувства много специална, когато той й постави пръстена на безименния пръст на лявата ръка, който изглеждаше така, сякаш винаги е бил там.
Тя се почувства отново на кръстопът. От една страна-до болка искаше да се слее с любимия, а от друга-не можеше някакси да се раздели със спокойните си самотни вечери и най-вече сутрини, когато от сърце се радваше на съдбата си да е сама. Беше го приела като даденост, а понякога и като благословия.Случваше се този факт да я плаши, не защото се чувстваше по-различна, а защото й се искаше да се грижи за някого и да изглежда по възможност по-нормална. Но това беше само понякога, въпреки, че знаеше-скоро й предстоеше цялостно, или поне частично прощаване със смотата. И се опитваше да се подготви за бъдещо съжителство с обекта на нейните чувства.
Харесваше живота си, но винаги нещо й липсваше и се питаше дали с всички е така, но нямаше как да разбере. Не всички са толкова откровени като нея.
Беше винаги готова за нещо добро и с малки изключения, то наистина й се случваше.. А сега се готвеше за най-доброто. Беше готова за нови предизвикателства и изненади, независимо дали щяха да я направят по-щастлива, или не.