автор: Mojsei

Посвещението е анонимно, а повод за написването е "Но ти обещавам" на libra


Всеки миг, о, скъпа,
всеки миг си с мене -
твойта нежност ме окъпа,
стана ми летене.
Няма в него даже жажда,
има свят на озарение,
който тука се възражда,
става наше настроение.
Ти си в мене мила,
нося те в сърцето -
с обичта ни си родила
пламък на лицето.
Щом започна да ти липсвам,
мъката ще дойде неусетно
и тогаз ще плисвам
чувствата с дихание сетно.
Нишката на радостта тогава
няма как да не изпуснем,
а когато само споменът остава,
храмът ще напуснем.