автор: dafna

Чувам вика ти
от върха и от дъното
и духът ми -
тополов пух -
го посребрява,
за да влезем невидими
в приказната гора
след моста,
изгърбен като камила
със дарове.

Разгръщах ги бавно и
ненаситно,
да чуя душата ти
- тя ми беше на гости.
Снощи до късно
с песента й
си разговаряхме:
за болката,
без която не можем,
за щастието,
което пари...

Всяко нощ
преобръщам живота
в началото, скъпи,
- да търся извора на реката,
да пребродя всички подмоли,
да загладя речните прагове
и събера най-облите камъчета.

Тази любов
трябва двамата да опазим
иначе
ще изсъхнем
край нея от жажда.