По прозореца ми първи капки дъжд
стичат се като сълзи отронени.
Те дойдоха от небето изведнъж,
сякаш са от облаци прогонени.
Блестят в стъклото, и в очите
рисуват пъстра дъга на небето.
Но това са може би сълзите,
с които плаче ми сърцето.
Колко облаци и бури страшни,
отнеха и последните ми сили.
А годините, вървяха прашни
и по лицето ми направиха дири.
Всяка капка е сълза пречистена,
от дъгата на живота ми порастнал.
Моля се през сълзи искрени,
раните в душата да зарастнат.....