автор: eltoro

(или отново в Ет Мачибо)

с безценното съдействие на ru

Разделят ни стотици километри,
разделят ни безкрайни часове,
но любовта ми ще довее вятърът,
приятелят ми в трудни мигове!

Жадувам да съм с тебе в Ет Мачибо!
в прегръдките на милия вулкан...
Където всяка лудост е красива
и няма страх, и няма грях, и свян...

Жадувам да съм с тебе в планината!
в прегръдките на дивата природа...
и да отдам безпаметно душата си
на любовта, с която съм свободен!

Косата ти да милвам и да мога
в очите ти бездънни да се взра...
Да ме изгаря буйният ти огън,
в ухаещата пролетна гора...

Да тичаме безумни и безгрешни
и да ехти чаровният ти смях!
Да късаме оковите на дрехите,
защото сме по-истински без тях!

И да се давим в сладостна възбуда,
без дъх да пием онзи еликсир,
на вечното, божественото чудо -
едничкият за сетивата пир...