На Любов
Вече нищичко не е
на един хвърлей.
Гледам на снимка
нежното ти лице.
Какво ми остава?
Буца в гърлото.
Спряло от болка сърце.
Но ако можех да обезболя болката?
Представяш ли си безсолна сол!
Щастието не е небе без облак,
ни любовта -
нещастие с ореол.
Ние живеем и умираме всяка минута
и затова не можем да разделим
смърт и живот, нощ и утро,
слабост и сила, огън и дим.
Въпросът не е в пустата диалектика -
че крайностите вървят ръка за ръка,
че най-близкото винаги
е най-далечно,
че река с един бряг не е река.
В кой бряг реката е по-влюбена?
Тя просто вечно върви напред.
Не бой се, че може
да ме изгубиш,
щом навсякъде тека с теб.
Да, аз не мога да гледам в слънцето,
но мога да чуя вечния зов.
И да викна от връх и дъно:
"На любовта името
е Любов!"
Понеже сложните неща са прости,
всъщност истинският голям въпрос
е как да опазим
до края моста.
Като се чакаме на този мост!