автор: Mojsei

Лятото е в разгара,
мравките и бръмбарите - в екстаз,
а в историята край селска гара
взех участие и самият аз.
Бях полегнал на поляна
целият от светлина огрян -
пърхаше природата засмяна
и пораждаше в душата блян.
Чух тогаз гласа на мравка -
беше нежен и доволен:
казваше, че носи травка
в път, съвсем не произволен.
Отговори й веднага бръмбар,
канещ я да си почине
и покани я на бар -
няма как да се отмине.
И заляха се от смях -
приказката на Езоп познали,
за това, че носят грях,
без храна при зимни хали.