автор: profilms

на Милкана

Имало едно време една бенка. Била много сладка. Една такава - мъничка и кръгла бенчица. Обаче си нямала никого бенката. Нямала си нито бузка, нито тяло. И решила да си намери едно, та да има къде да се курдиса. Тръгнала по широкия свят и се заглеждала в телата, които минавали край нея. От време на време подвиквала на някое тяло: "Хей, не искаш ли да ти кацна на бузката?" Само че телесата я отминавали надменно и тя взела, че се депресирала. От многото депресия се смалила и сплескала - за малко да изчезне. Тогава я срещнало едно бедро. То било женско и много дълго. Освен това, било кръгло, гладко и мекичко, ухаещо на секс. Абе женско бедро. Та бедрото и предложило да я постави на себе си, защото имало нужда от разнообразие. Така поне казало.

- Да, - отвърнала бенката, - ама мен няма да ме виждат.

- Не се безпокой."- рекло бедрото, който трябва, ще те види. Освен това, аз съм бедро ексхибиционистично - постоянно ходя разголено и всички ме заглеждат. Да не мислиш, че ако си под някоя мишница или на някое срамно място, ще си по-добре? Лепвай се за мен и си питай питанката.

И бенчицата я послушала. Още същата вечер се появили и братята-близнаци-ръце. Бенчицата веднага усетила, че искат да се домогнат до нея. Те били мъжки и груби, но пипали много нежно. Само че не пипали бенката, ами бедрото и бенката решила на сутринта да се раздели с него. "Не стига, че аз му привлякох цели две ръце - възмущавала се тя, - ами накрая дори не ме покани при тях и ме остави самичка, да гледам как се забавляват. Искам и мен някой да ме гали и милва."

Когато се събудило на сутринта, бедрото видяло, че вече си няма бенка. Ръцете много се разсърдили. Защото те си поръчали бедро с бенка. Почувствали се измамени и хукнали да търсят бенчицата. Намерили я през девет стаи в десета, залепена на едно дупе. Скрита на най-скришното място под гащите. Станало голям скандал заради бенката, когато ръцете поискали да се срещнат с нея и започнали да опипват дупето, което не само, че било облечено в два чифта гащи, ами било женско и, освен това, си имало някакъв ревнив задник за приятел. Бенката много се изплашила, защото била незаконно настанена върху дупето и нямала документи. Властите можели да я затворят в някоя книга и там да си прекара целия живот, като обикновена точица, полагаща тежък правописен труд или седнала самичка на някой дълъг ред в някоя научна книга или, не дай боже, речник, без картинки в компанията на тъпи запетайки и тирета. А тя не искала това. Твърдо вярвала, че е елитна бенка, макар да можела да проследи родсловието си само до горната устна на един банкер от началото на миналия век. Всъщност, какво значение имал произходът и след като е всеизвестно, че всички бенки произлизат от френския кралски двор. Макар отдавна да не се чувствала аристократка и отдавна да не се била къпала в пудра, бенката била възпитана да храни високо ниво на себеуважение - типично за една жена, за каквато се смятала. Писнало и било да я почесват пренебрежително, да я сочат с пръст, като простаци и да се опитват да я махнат. Както я и махнаха. Тя все още си спомняше как д-р Ефремов подло прекара острия скалпел зад гърба и и я хвърли, още сънена, в кошчето, повита със септична марля. Помнеше и миризмата на йод, и ухиленото от щастие лице на вече бившата и собственичка. Какво толкова и бе направила, не можеше да си обясни бенчицата. Не беше нито голяма, нито космата, нито, да речеш, страховита брадавица-мутант, а най обикновена бенка, почти миниатюрна. Сладка. Да! Толкова мъжки устни и го бяха казвали... От всичките и сестрички, живеещи по тялото на собственичката им, тя бе най-охажваната, на най-видното място и следователно - най-отговорното. Защото една бенка с потекло има изключително важната роля да привлича вниманието на очите, устните и ръцете, да допълва и подчертава чертите на лицето и, казано само между нас си, да съблазнява - нещо, което нашата бемчица умееше до съвършенство. Но бенката знаеше, че най големия и грях бе мястото, на което се намираше. "Ако не бях на самия връх на носа и, мислеше си тя, сигурно собственчиката ми нямаше толкова да ме ревнува, задето малка бенка, като мен е винаги преди нея". С помощта на носа, тя влизаше първа в стаите, първа виждаше всичко, първа ставаше обект на вниманието на околните и те забравяха за тази, върху която бенката, всъщност, се намираше. Бенчицата проявяваше разбиране и се опитваше да привлича погледите само на харесваните от собственичката и мъже и да се прави на брадавица пред онези които не и допадаха. Но кой можеше да спре стихията на женската ревност... Бенката не можеше да се примири, че доскоро бе звезда, че всички гледаха само нея, а сега дори не я забелязваха. И то само заради суетата и капризния характер на една жена.

Най накрая ръцете успяха да разкъсат не само гащите, а и бикините на дупето и да измъкнат бенката от скривалището и. Бе толкова изплашена и мъничка, сгушена в своето убежище и трепереща от вълнение, но бе и трогната - заради колко бенки някои ръце си бяха позволявали да подложат, прилежащите към тях бузи на безжалостни шамари. Какво ли щяха да поискат в замяна от нея ръцете!...

- Най после! - Каза едната ръка-брат-близнак. - Най после открихме това, което търсим. Струваше си да преспим с онова бедро заради нея.

- Прав си. - Потвърди другата ръка-брат-близнак. - Още снощи ти казах, че това е страхотната бенка, която ни тябва.

- Хайде! Да се измъкваме оттук!

И те понесоха бенката нанякъде, без тя дори да успее да каже, каквото и да било.

След няколко часа, нашата бенка, заедно с новите си приятели, се печеше в една прекрасна хасиенда в Бевърли хилс, Холивуд, върху корема на някакъв продуцент.

- Та така, моето момиче, - довърши мисълта си едната ръка-брат-близнак, - ние, като известни режисьори, ти предлагаме да изпълниш главната роля в новия ни филм. И ти гарантираме, че ако приемеш, целият свят ще бъде в краката ти, а ти ще си най- известната бенка, която някога се е раждала.

- Незнам какво да кажа... - каза бенката, силно развълнувана. - Тук на този корем имате толкова други красиви бенки...

- Естествено, че ги има в изобилие. Нали корема е на продуцент, а продуцентите са евреи. Само че това не са бенки, а лунички. На нас не ни трябват такива глезли.

- Луничките са изкуствени. - поде другата ръка-брат-близнак. - За тази роля се иска да познаваш живота, да имаш богати преживявания, да си страдал. Да си просто истинска бенка.

"Също като мен" си мислеше бенката, но само на ум.

- Не знам какво да кажа... - Отрони смутено тя.

- Ти си по-особена. Кажи "да". - Каза първата ръка-брат-близнак. - На всичко отгоре, нямаш друга алтернатива. Няма от какво да се притесняваш.

- Само кажи на коя от звездите да те лепнем?

Бенката нямаше нужда да я увещават. Беше си навита още щом разбра на кого е корема, върху който се пече. Том Круз, Брат Пит, Киану Рийвс, Уинона Райдър, и особено Никол Кидман... Кой от всички да избере! Само за миг през мислите и прелетя, като падаща звезда, кадър от "Мулен руж" и тя си помисли, че от щастие би могла дори да сдобри Никол и Том Крузови. Ех!... Осъазна, че цял живот е търсила именно това: прожектори, погледи, устни, ръце и камери, които да я документират. Как иначе, щеше, една толкова малка бенчица, да остане в историята, ако не се намереше място и за нея, върху някое известно тяло. Това бе нейният шанс. И тя го улови. Или казано по-точно - лепна му се с всичка сила. Като бенка.

Та ако искате да видите нашата бенка, от моя разказ, отидете на кино. Тя участва във всеки филм. И се вглеждайте внимателно! Защото в малките нещица се крие една история, която, понякога, е по-голяма от тази, която се вижда на екрана.

юли, 2001г.