автор: Alba

бели пътища изминавам,
но не тези дето водят към океана,
и потъват във водата
търсейки Старата земя,
а паралелните на тях
които ми показват Новата,
и разбирам, ей тъй, както си вървя,
че Любовта сега е над мен,
а онези същества
обитаващи Новата земя
си ходят върху нея.
Та какво излиза от това?
................
Че тяхните крака
са по-умни от моята глава.

Затова,
каквото и да река за Любовта,
не ми вярвайте