автор: alisa

Той си тръгва и разбира се
нищо ново под небето.
Ще олекне с две - три ризи
сигурно прането ми.

А сърцето ми ще трябва
да се посъвземе.
Малко ще нагарча хлябът,
ще боли от времето…

Тази болка е хронична.
Явно си я нося.
Сигурно така обичат
всички високосни…

Свит страхът ми плаче в ъгъла.
(Жал ми е за него.)
Колко пъти го излъгах,
че е за последно…

Колко пъти обещавах,
и се клех, че никога…
Той си тръгва. Обеднявам.
Пак ще пиша стихове.

Само че отдавна зная -
в стих не се живее.
Думите и да разлая,
и да ги посея,

все ще е такова никакво.
(Даже и зад ъгъла.)
…Гледам му гърба. Не викам.
Той си тръгва…