автор: Damianova

Празни вечери и тишина
и само вятърът отвън.
Душата ме боли от самота.
Един живот, преминал като сън.

А беше време - имах всичко -
весел смях, крачета детски,
колене разбити, първи срички,
първи радости и болки,
любимо рамо и звезди безброй;
любов и радост, и тъга.
Къде отиде всичко туй сега?
Останаха ми само спомени и тишина.
Душата ме боли от самота.