Малкият човек няма избор, когато искат от него да бъде герой. Когато неговата кръв трябва да плати честта и гордостта, и гнева на Великите.
Когато неговия дом трябва да изчезне в пламъците на Чудовището, наречено Алчност. Защо онези, които имат повече, отколкото им трябва- за да живеят добре- зиннват да лапнат целия свят.
-- Знаиш ли къде сме , бе -- рече Думбрето
-- Не -- рече Мирчо Ковача -- мъ кът го гледъм , много е малко да нъ погрибът всите .
-- Ех ... да му съ и ...таквоз -- рече през зъби Думбрето -- ма нали Вов`дите рекоха ... вече мир , а ?
-- Мир , на прасето в задника ти .
-- Не дей тъй бе , женската ей тия дни трябваше да се опраси .
-- Бе ти глей да се върнеш на краката си, пък другото кучета го яли -- Мирчо намести претежкия правоъгълен пехотински щит . Стисна конвунсилно тежката , претежка секира , чиято глава от обратната си страна имаше внушителен бронебоен клин . Свъси вежди и огледа под ръба на каската отсрещтната , наежена , строена войска :
-- Мир , каийш ... ми тез кви са , а . Строени... за нас чакат!
-- Ми ний кво правим тука -- нали техния и нашия войв`да пируват заидно . На идна маса идът и пият .
-- Бе те важните гадини са тъй -- здрависват съ , пък под масата съ ритът .
-- Бе ко ги изколим , Ларкчето шъ съ напрайй че навгаш не са ни скачали насреща .
-- Мъ ко те нъ изколят ? ... Мирчо Ковача плю в краката си . Войнишкия жребии му излезе лош -- паднала му се беше първа редица , най отпред . Щеше да умре в няква гадна , гранична свада . За нищо -- тя голямата война беше свършила . Важните типчета , дет се кичат със коприна и самурени кожуси сега подписваха разни тлъсти хартийки и се пазаряха като дърти скъперници ... и от време на време си крадяха парчета з`емя по границите . " Ма в тва парче мене шъ мъ погребът ... Пък Ларкчето ши си пий виното ... небето да му поживи семката и да не пресъхва корена на дъба пред гробницата му ... "
-- Кво съ замисли , бе , Мирчо
-- Викам , валяло е ... шъ на заровят по лесно .
-- Тъй ти съ ще ---- само щъ нъ покрият с малко кал , колкот птиците да не не кълват месата
-- надей се ти , Думбре , и толкоз няма да получим -- гарвани шъ на изпратят и кучета шъ на оплакват .... ех , туй петле на кончето ще не свирне че да почваме . Тая броня взе да ме простъргва .
-- Не дей така дума , ще разгневиш Господ
-- Ти тоз Господ ... Само Небе има , Само Земя , Само Слънцето денем и Луната нощем . Само черницата , дето посадих върху тате . Да се радва като внучетата се катерят по клоните му ....Е , почна се .
Мирчо приклекна , долепяйки долния ръб на щита в земята . Мъжът до него направи същото , хората зад тях сложиха техните щитове върху главите на първата редица -- и така назад . Щръкнаха копия и цялата маса от хора стана като огромен таралеж . Отсреща -- същото .
Нейде отзад над главите им -- напред и после надоле профучака стрели .
В най-високата си точка се разминаха с насрещен облак стрели .
Летящите жила се приземиха и тук там разпокъсани писъци се понесоха към небето .
После двете маси от долепени щитове , настръхнали копия и къси мечове ... и уплашена , крещяща , обречена човешка плът ... тръгнаха една срещу друга ...
Просто малка гранична схватка , случила се в смутните времена след прекратяване на основните бойни действия . Воеводите дори нямаше да оплачат един от друг за такава дреболия -- стотина мобилизирани селянина от едната и горе долу толкоз от другата страна ...
Жътва иде , наточи си сърпа
Туй поле се ширнало широко
дека ше го окосиме
Тъпкано хоро , тъпкано хоро
че газиме гроздето
Дека че го прегазиме
Овошки бруля ,мале
бруля съ се тая секира
кървави зелки падат , мале
Раниха ме мале ,
у душата ме раниха
дека че сънувам
пируващи гарване
...........................
Че косиме отдесно отдесно
че обърнеме секирата
секирата , късата
че косиме наобратно наобратно
де зелки , де либеници
най гаче убави `ора
Па отгоре , па отдоле
па шъш щито натиснеме
настъпепе , настъпеме
па повториме
Туй хоро юрдиво
дека го Вой`вдата води
у дома нема да ме отведе
На ти на тебе , на па на ,
на ти секира
ни ти умрук
и тоя хил`ав излезе
На юруш идат
че ги рзхвърляме
На купчина идат
че ги преброиме
съ се тая секира
Раниха ме мале ,
у душата ме раниха
дека че сънувам
пируващи гарване