В очите и се замотаха пясъците
на онова предвечно колебание.
Трябваше ли да го обвини в скорошно самоубийство?!
Изгубен ,но неизчезнал образ разстилаше долните си дрехи,
като приковани желания върху бял стих.
Думите и напредваха към дъното му,
влачейки след себе си последният отлив,
как да се потопи с него
нима не разбира,че ще се удави подобно Нарцис
в собствената си утробна вода....
и тази обезпокоителна странност,
с която си мисли за никога небивалото,
Навярно се е притеснила ,
навярно ще го изостави,
за да се откъсне сам
от края.