Даже няма смисъл и от посвещение...
В живота си съм правил много грешки
и ти бе най-зловещата сред тях.
Приписах ти любов - открих насмешка.
Сърце потърсих в теб - намерих грях.
Рисувах с устни рози белоснежни -
ти всяка нощ ги тъпчеше със злост.
Във моя замък те поканих със надежда...
Защо избра си ада?... Тъп въпрос.
Все пак жена си... та макар и твърде млада.
Вълшебникът за твоя хлад не е готов.
Последно сбогом. Драконът избяга.
За теб остава мъртвата любов.