автор: lubopitko

Способна, умна, талантлива,
красива, мила и добра,
а всъщност аз съм тъжна, срамежлива,
с ограбена, изстинала душа.

Щастлива съм, но само отдалече,
а ето, че по цял ден съм вкъщи и сама
и няма никой в тази септемврийска вечер
да ми покаже малко красота.

Отвсякъде наднича безразличие,
в ъглите спотайва се скръбта,
а аз си мисля за мечтите си,
че по- са нереални и от най- дръзките в света.

На всяка крачка спират ме досадници
ехидно и мръснишки клатейки глава,
с брутален израз на лицата си,
надявайки се да ме трогнат със това.

Какво ли виждат в мене аз не зная,
но зная аз какво не виждам в тях:
любов, съчувствие, очакване в безкрая
и много, много топлота и искрен смях!

16. 09. 2000г.