С предвиден край поставихме това начало.
Не трябваше, а искахме... нали?
И сътворихме таз пустиня с пясък,
и той нозете наши изгори.
Пустинно слънце искахме да свети,
да виждаме желаещи ръце дори,
а то забрави да залезе,
ръцете търсещи ни изгори!
Пустинен вятър молих да повее,
да разнесе съня в зори,
та погледите жадно да се реят,
а той очите наши изгори.
Луна студена щом успях да зърна,
безмълвно нас помолих да спаси,
но тя обърна се и тръгна,
остави ни... сами...