автор: xolera

(На един труп,
покрит със сняг и свит
в ъгъла на улица,
чието име не запомних. Амин.)


твоите потомци
ще наследят вкочанените крайници

така и те
безпризорни
набодени на лунната вилица
да хвърлят само каменни сенки
в прозорците

където нечий остър профил реже
жертвения бут, маршируващ по
бяла покривка -

аленоживо месо
топла кръв
псалм,
сух и леден отлъчнико -

твоите потомци
ще те влачат
вкочанен и посинял; една твърде
ненужна красота -

неподвижната, ухилена гримаса
на внезапна смърт.