автор: teAnu

Борбата днес не е съвсем позната ни от вековете.
Прилича, да, на старото махало на часовника на баба.
Но днес е електронен механизъм, скрит, невидим,
и сменя цифрички, числа, секунди в тайна увертюра с вечността.

Борбата днес е заменила думи,
усещане за сила, власт, на вътрешния свят - не бИ...
Властта е външна, хиляди псевдокултури,
анархия и слободия на Деня цари.

Какво да ме накара да живея?
Аз лицемерец трябва да съм обигран!
Ще се науча, че моралът не е мера,
за отговорност - не е той кантар.

Хм, политиката днес никак не прилича на държавност.
Във миналото имало е вътрешен заряд.
А днес какво? "Не искам гушичка, измайсторена със коварност,
да пълня, възползвайки се от властта и правейки парад."

Посмееш ли да споделиш за идеали - не ставаш, ти си слабовак.
Помислиш ли наистина за вярата - не може просто тъй, превръщаш се в голтак!
Опитваш се, пробиваш, ринеш пътища... Затрупан пак изриваш калищак.
И медиите най-накрая вероломно - подхвърлят си сензации на крак!

Кой няма да се умори? Какъв да си?
Не Левски, не дори Христос...
Не сила - трябва много повече.
Ти трябва да си просто Бог! :)