Днес излезе много тихо.
Не искаше да ме събудиш ли?
Не влезе в стаята ми. "Спиш ли?" не попита.
Денят ми не започна със усмивката ти.
Станах мислено и тръгнах подир тебе.
Проследих те как пробягваш стълбите.
И тази сутрин исках да докосна топлото ти настроение,
сутрешните ти очи да запечатам в себе си.
Видях те как почти прелиташ по алеята.
Тревите оживиха се от твоето ухание.
Успях и тази сутрин с "Довиждане!" да те изпратя.
Усмихнах ти се и се върнах в стаята.
Представих си те как минаваш между хората -
замечтан и мъничко замислен, неуморен.
Шегуваш се очарователно и непринудено -
ядосваш се, когато някой те поглежда недоволен.
Надявам се довечера отново да си дойдеш уморен;
да кажеш тихо: "Ще си пусна музика."
и после да си легнеш нерешително до мен;
целувайки ме да прошепнеш нещо мило.