Животът ми е голямо море
рабушувано, коварно, диво
и в него винаги сме - две,
аз и лодката прогнила.
Прииждат вълна след вълна
чернее, сякаш сме обречени.
една надежда за спасение, сега
е светлинка от фар далечен.
Ще доживеем ли очакван бряг?
- Та ти си толкова прогнила!
Не е ли този лъч един мираж
от всичко, дето не постигнах?