автор: estela41

ЕРОТИЧЕН КОНЦЕРТ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО - ІІІчаст

Петък привечер. Умората завибрира в очакване на двата почивни дни. Вихра затвори чекмеджето си и чу как изщрака автоматичната ключалка. Скъса се нишката на задълженията към фирмата: така-а-а-а! Протегна се котешки и въздъхна.
        Затвори очи и се концентрира върху дишането: дълбоко, дълбоко...усети, че се започва да се унася. Нямаше смисъл, по-добре да си върви, но дрямката вече я пребори и в съзнанието и се накъдриха различни образи. Тя се събуди с конвулсии, напомнящи еротични спазми. Приглади пламналите си страни, разроши косите си, грабна чантата, огледа бюрото и хлопна вратата с категоричност.

        По пътя към спирката отново се замисли. Камен си играеше с нейната изострена чувствителност. Допускаше я до пещта на желанията си и я оставяше в хладната постеля на самотното очакване. Не и беше дал нито един знак, че я забелязва сериозно като жена. Флиртуваше - да! но с лекотата, с което си пиеше кафето: без никакъв ангажимент. Вихра знаеше, че няма право да го съди, и въпреки това гордостта й пропълзя към гърлото на яростта и я задуши.

        В това време се зададе маршрутката: единствената останала от старите модели - с много седалки, напомняща за рейсче. Намери празно място, настани се тежко и веднага си включи дискмена. Музиката я хармонизираше. Затвори очи и се потопи в "съня на езерото" - една миниатюра без име, която сама озаглави така. В това време почувства, че някой приседна на седалката до нея. Придърпа чантата(знаеш ли го тоя?) и се притисна до прозореца, без да отваря очи. В спокойствие минаха няколко минути и тя започна да сънува своята среща с Камен. Вече не започваше отначало, а си спомняше докъде е стигнала при предишното бленуване и продължаваше оттам. Тогава почувства движението и шепота на ръката, която я погали. Нежност, деликатни пръсти: нямаше нужда да поглежда встрани, за да отгатне чии са. .

- Не те видях да се качваш...- тя гальовно се притисна до високото му рамо.
- Обичам да изненадвам...тук съм - като прошепна това, той изтегли ръката си изпод нейната и я пъхна под чантата, закрила коленете и. Тя се замая от неочакваността на решението му. Усещаше как се движи на спирали, които очертаваше с пръст, и полека премества силната си длан навътре, към интимността на нейния скут. Тя тръпнеше и не се съпротивляваше; въздишката и изрази доволство. Той свали бавно ципа на дънките и насочи върховете на пръстите си към примамливата топлина на голотата и. Тя знаеше как ще му въздейства фактът, че не носи бельо, и предвкусваше изненадата. Той се опита да я потисне, но треперенето на гласа му го издаде.

- Желая те....- прошепна той в ухото й и тя си помисли, че може да стигне до върховно удоволствие само като попива дрезгавата нощ в гласа му.
- Държиш ли да се любим тук? - опита се тя да напомни за реалността.
-Не непременно -влезе с лекота в тона и той и издърпа ръката си - Оправи се, моля те!
Вихра вдигна обратно ципа, но продължи да се усеща като напъпил цвят. Желаеше го, но не знаеше какво да предприеме.
- Няма ли да слизаш? - въпросът и увисна във въздуха край неговата спирка.
- Гониш ли ме? Платил съм си, мога да се возя докрая. - той барабанеше по коляното си. - Какво слушаш?
Тя му подаде едната слушалка и топлината от споделеността на мига я изпълни.


        Приближиха към мястото, където тя слизаше. Той измъкна дългите си крака от междуредието, а тя се промуши след него. Вихра провери за всеки случай как са дънките й и метна през рамо чантата си. Той не и подаде ръка на слизане, вървеше пред нея като случаен посетител на квартала. Конспиратори сме! - помисли си жената и се усмихна: нямаше причини да се притеснява, той беше обвързаният...Самоуверена, тя се разбърза към блока, който сивееше в средата между още пет като него. Влезе във влажния коридор и повика асансьора. Камен застана до нея и зачака. Вътре я притисна до ламперията и за пръв път я целуна: нежно и опознаващо. Плъзна езика си само по контура на устните и, навлажни я, после се отдръпна и погледна в очите и: беше готова за него.

        Срещата даде началото на задъхан маратон. Той идваше по всяко време в квартирата и. Любеха се като за последно; страстта изпепеляваше завесите на спалнята и, звездичките в синята баня и плота на кухненската маса. Тя му даде ключ и той я изненадваше спяща, напъхваше се при нея ту гол и възбуден, ту облечен и тя се отъркваше в мъха на пуловера му. Паднаха всички бариери, пресякоха се всички възможни пътища на ръцете и устните им. Желанията за експериментиране обаче не свършваха. Някаква лудост ненаситна ги пареше като копривна треска. Той се грижеше за интимната и прическа и после я любеше с устни, разлиствайки с палав и попиващ език нейната женственост. Тя го изсмукваше сладостно до последна капка и падаше нежно гола върху карамела на сатена. Вихра облече стаята си в огледала. Откъм гардеробите, вратата и дори и от тавана ги гледаха преплетените им възбудени тела, които рисуваха песента на любовно безпаметство. Пролетта не свършваше.



                ОТКАЗът- ІVчаст

Един месец и половина се окъпа в приказката на срещите, на страстта, на жадуването за другия. Вихра беше като пияна. Животът и имаше смисъл, нощите и бяха пълни, леглото и беше топло....Но оставаше главното - детето. Бяха си станали толкова близки, че тя се реши да му каже за намеренията си открито. По принцип имаше чувството, че е по-добре да го измами, да прикрие желанието си, да го манипулира, но любовта не и позволяваше да го използва така. Пък и той толкова я обича, едва ли би имал нещо против да вградят чувството си в едно малко създание, което завинаги да ги свърже. Тя купи шампанско и свещи и реши, че срещата заслужава особен блясък. Той щеше да остане в апартамента и през нощта - командировка!

        Ароматизиращите свещи изпълваха въздуха в спалнята с източни аромати. Вихра лежеше върху гърдите му и захапваше с нежност и устни зърната им. Сексът беше влудяващ и двамата се чувстваха някак леки, въздушни, изпълнени с розово.
- Камене, искам да те помоля нещо - тя усети как интуицията и се буди и пророкува: не го прави, недей!
- Кажи, слушам те - той я притегли върху себе си и тя чу как ударите на сърцето му стават все по-бавни.
- Искам дете - прошепна тя и млъкна.
- Време ти е - засмя се той - имам опит, ще ти помагам: бавачка номер едно съм.
- Не се шегувай - укори го тя - темата е сериозна, става дума за дете, а не за филма "трима мъже край люлката".
- Нямам навика да се шегувам с това, но не мога да разбера защо го казваш на мен - гласът му стана сериозен и тя усети как той леко я оттласква, гради бариери, стопява естествеността и.
- Искам дете от теб, не се прави, че не ме разбираш. Обичам те, обожавам те, искам да имам дете от теб.
- Спри се! - Камен я отблъсна, стана и се наметна с халата, който тя наскоро му подари. - Ти не се чуваш какви ги говориш.
- Защо? Любим се, харесваме се, ти си човекът, от когото искам рожба. Ти ме караш да желая майчинството. Пък и някаква част от теб завинаги ще ми принадлежи.
- А, ето! Дойдохме си на думата - Камен седна на единия край на леглото - А аз какви отношения ще имам с това дете? Какво е моето място в живота му! Ти представяш ли си как то ще се чувства?
- Мисля, че усложняваш нещата - взе да губи търпение тя - детето няма да знае, че ти си бащата, няма да му казваме.
- А кой е баща му? Паднало е от небето?
- Мога да му кажа, че е …изкуствено осеменяване…
- И да лъжеш собственото си дете? Моля те, не ме ядосвай, Дай да сменим темата…
- Камене! Ти си семеен и въпреки че не си верен, ти няма да изоставиш семейството си. Имаш син и дъщеря, доказал си се като баща с наследници. Аз си нямам нищо и никого освен теб. Сама ще го гледам. Няма друг да играе ролята на пастрок, ти ще идваш, ще го виждаш, ще контактувате…
- И ще си мълча за най-същественото. Представяш ли си каква буца ще ми стои на гърлото? Много сериали гледаш, скъпа.
- Не ме обиждай, не гледам сериали, просто не искам да се женя за някой задръстеняк само за да ми направи дете.
- Аха! Искаш само семето му, а не и него. Доста егоистично решение на проблема със самотата.
- Не ме укорявай! Има толкова разводи… статистиката сочи…
- Вихра, чуй ме, ако си започнала връзката си с мен само защото ме виждаш като осеменител - сгрешила си. Може да съм изневерил на жена си, но имам други принципи, на които не мога да изменя. За мен детето е любов и дълг. Не мога да посея нещо тук, на чуждата нива, и да го оставя, без да се грижа, без да го виждам как расте и се смее.
- Но ти ще идваш, къщата ми ще е отворена за тебе….
- Да…сега е отворена, но утре? Ти сама каза, че разводите са много, а какво ни свързва нас?
- Любов - тя усети как очите и се насълзяват…
- Именно! - потвърди той - да знаеш нещо по-крехко, по -преходно от любовта? Колко пъти си се влюбвала и си изоставяла мъжете, на които си казвала: "Обичам те"? Или те са те изоставяли.
- Да, но - тя усети, че аргументите и се изплъзват - ние ще създадем нещо, което ще ни свърже завинаги. Аз винаги ще те обичам, защото ще те виждам в очите на това дете и ще те чувам в гласа и смеха му.
- Ти - да! А аз? Какво ще имам аз? Моята кръв няма да носи моето име. Не не мога да го направя.
- Поне ми обещай, че ще помислиш, толкова се надявах, исках те, желаех чувствата ни да …бъдат докрай…силни, неповторими…
- Мога да помисля, но не ти обещавам, че ще се променя. Каквото казах днес, ще потвърдя и утре. Това е позиция, не е временно положение, разбираш ли?
- Аз също поемам риск. Ще го гледам сама, ще нося всички отговорности, но съм готова да ги приема, да ги преодолея… - Той не я дочака да свърши:
- А пък аз в това време ще си стоя кротичко отстрани и ще наблюдавам как достойно се бориш с трудностите. Няма да остане и грам от мъжкото ми достойнство, Вихра. Няма да мога да се уважавам. Престани да ме провокираш, няма да ме убедиш.

        Тя потисна желанието си да заплаче, стана и влезе в банята. Пусна душа с почти студена вода и застана отдолу. " Не трябваше да му казвам. Просто едно дупчица на презерватива и…после кой ще ме съди. Има и допустими лъжи, наложителни дори". Тя търкаше бедрата си, когато усети, че той влезе, започва да я гали с нежност, която трябваше отново да ги сближи. Обърна я към себе си и я пожела отново, все едно нищо не се е случило. Тя потръпна и се отдаде, но беше прекършено нещо в нея и я болеше.



...................МАДОНАТА - V част

        Звънецът я накара да махне тигана от котлона и да забърза към вратата:
- Идвам, чакай момент, тези чехли винаги са там, където не бива да са- Вихра подритна някакви пантофи встрани - идвааам!
Отвори. Камен се усмихна насреща и:
- Пак ли готвиш? Има ли и за мен? - той я целуна по носа, а тя бързо се отправи към кухнята.
- Ела тук, че не мога да си оставя манджите….
- Как е малката? - мъжът окачи връхната си дреха на закачалката и влезе в детската стая, където гукаше с дрънкалка в ръце момиченце. Като го видя, то протегна ръчички и пожела да го гушнат. - Ела, ела- нежно каза той и го вдигна. - Скъпа , да му сменям ли памперса?
- Ами не! Трябва да мине поне още един час. Ще се разоря с тия цени.
- Като не ми разрешаваш да ти подарявам -така ще е. Камен ходеше из стаята и целуваше пръстчетата, които детето му пъхаше в устата и в носа.
- Изми ли си ръцете - скастри го Вихра, това е най-вирусният сезон…
- Ей сега, чакай да я сложа. Миличко, чичко Камен ей сега се връща.
Малката започна неистиво да крещи. Вихра влезе и запя някаква песен, докато бъркаше поредната доза каша. Детето я гледаше с широко отворени влажни си очи и протягаше ръце, недоволно, че го изоставиха.
- Знаеш ли…- той се беше приближил и стоеше до креватчето - понякога се ядосвам, че ти отказах тогава. Това дете… можеше да е мое. Толкова го обичам, и тебе те обичам, но...да не говорим за миналото.
- Прав си, разполагаме само с настоящето - и тя тръгна към кухнята, провлачвайки чехлите си.
На вратата се обърна и ги погледна: Те двамата са нейният свят. След като се скараха с Камен заради нейното желание да забременее, тя премисли всичко и най-накрая се реши. Почна любовен романс с един компютърен инженер от банката, излиза с него един месец, но така, че всички да я видят, и после му вдигна някакъв ненужен скандал и го заряза. Тогава отново потърси Камен, призна му, че е бременна от другия. Той се усмихна кисело:
- Животът си е твой…и вдигна рамене…
- Но ти можеш да се върнеш при мен като приятел. - погледна го в очите и го привлече с нежно желание за близост.
- Не само мога,а искам - усмивката му показа колко много му е липсвала тя.
И само Вихра знаеше, че не беше бременна, че забременя през онази първа луда нощ, в която той я люби поне десет пъти, ненаситно и до изнемога. На другия ден отново и отново…после заедно преживяха месеците на очакването…

        Камен прекъсна мислите и - тананикаше с дрезгавия си глас детска песен:
- Знаеш ли, Вихи, така не съм пял и на собствената си дъщеря. Много обичам това дете, обожавам го, на тати момиченцето - той погледна смутени към застаналата на вратата жена и се завъртя в кръг.
Една усмивка пропълзя по устните на майката и тя заприлича на картина на Леонардо.