автор: estela41

          Списъкът

- Ох! М-м-м-м …. - Вихра отбеляза събуждането си с кадифе по котешки. Ръката и се плъзна тихо между присвитите колена, промъкна се в топлата срединка на бедрата, обра съня им, почувства стаената в тях женственост и изчака да затихнат вибрациите на gsm-а. Обгърна сребристото тяло в шепа и докато го измъкваше, потисна желанието да се поглези интимно. Отметна леката, ухаеща на нощни мечти завивка, и с две - три протягания стигна до края на леглото.
        Душът я посрещна любезно, охлади еротичните пулсации в съзнанието й, а снежността на любимия балсам dove я подтикна да затананика: "Искаш ли тази нощ да правиш любов…със мен, със мен…?" Хавлията я обгърна като мъжка прегръдка, а синият таван, на който преди два дни изрисува жълти звездички, и намигна: само двамата знаем, че си падаш по къпането на открито.
        Гъстият аромат на кафе от кухнята и напомни, че часовникът тиктака. Наля си двойна доза в предварително затоплен порцелан, пусна радиото и се спря пред матовото огледало. Смъкна бавно хавлията: първо разголи раменете, после откри набъбналите връхчета на гърдите си, тънката талия, облия ханш... Завъртя се с ориенталска чупка: интимната и прическа имаше нужда от внимание, а тя самата- от секс!

        Отпи от кафето и се опита едновременно да среши косите си и да си обуе дънките. Нахлузи ги наголо, без бельо, хрумка, която я държеше през целия ден възбудена. Погледна косо циферблата: бързаше. Ето и днес остави кафето си недопито. Хвърли в чантата парфюма и книгата на Дан Браун, погледна още веднъж прозорците, които неуспешно се опитваха да и напомнят с петната си, че е домакиня, и тръшна вратата, като превъртя по навик всички ключове: съвременност!

        Докато чакаше асансьора, чу, че радиото продължава да рекламира екстрите в еротичен бар и загадките на крайпътно ханче. Не изключваше приемника, така преодоляваше самотата: прибираше се в озвучена къща. Откакто почина любимото и куче Сара, Вихра живееше сама.
Асансьорът спря. Посрещна я 32 - каратовата усмивка на агронома от 14. етаж - едър мъж на неопределена възраст. Тя с раздразнение затвори чантата си - не е възпитано да се гримира пред него. Мъжът я гледаше с мазни очи и разлагаше на атоми тънката материя на блузата и. Намеренията му бяха прозирни и отдавна не бяха тайна за нея..

        Вихра не мечтаеше да преодолява самотата си с досадник - любител на бира с вестник и на порно със смесена програма. От известно време усещаше самота в утробата си: дълбоко и интимно. Копнееше по тайнството на майчинството. Да си има едно малко човече, което да я пълни със светлина и усмивка, да го прегръща, да го храни с кашички и да разговаря с други майки из градинки и кафенета по стойностните напътствия на д-р Спок. Веднага щом откри тази истина за себе си, тя проучи всички варианти. Отхвърли анонимното бащинство, изкуственото оплождане и осиновяването и реши да си роди дете като самотна майка. И бездруго готините мъже вече са женени, пък и като отгледа сама детето, ще му спести среща с конфликтите между възрастните и драмата около вероятния развод.

        Щом взе решение, Вихра се превърна в разгонена самка. Излъчваше флуиди на потоци. Танцът на развълнуваните и гърди, когато се движеше по коридорите на банката, караше мъжете да доказват, че зеницата на окото наистина се увеличава 16 пъти при възбуда, а в съответствие с това на "рафтовете" под кръста се оформят стилажи на плод-зеленчук). Вихра маркира приемлива възраст: 28 - 45 години и направи списък. Твърде личните въпроси първо караха познатите и да се смеят с неудобство, а после - да се чувстват потиснати. Как да отговориш на питане от рода на: "Боледувал ли си от заушка? Карал ли си хепатит В? Имате ли наследствена лудост във фамилията? А диабет…Някога да си рисувал? Падаш ли си по танците?"...Когато взеха да си правят неуместни шеги с нея, тя извади данните, които и трябваха, от Личен отдел, където работеше. Зачеркна всички алкохолици, затлъстяващите, алергичните и онези, за които знаеше, че вземат анфетамини. Останаха една шепа хора и тя се съсредоточи върху проблема: с един или с …колкото стане? Щеше и се все пак да знае КОЙ е бащата, макар че… имаше ли значение? Детето щеше да си е нейно. Разсеяна и вълнуваща се, тя сякаш не забелязваше, че е на работа. Отдаде на своя интимен проект.

- Вихра, какво ти става, момиче? - попита я един ден Павлов, при когото отиде за формуляри. - Завеяна си. Как е сексът? - Той плъзна ръка по бедрото й и я притисна на бюрото си. Не беше точният мъж, но тя се поддаде и си спомни как преди две години останаха с него след работа и след като я съблече като дивак, той я люби на същото това бюро. Молеше я да не крещи и да не му гризе ухото, защото жена му постоянно го подозира. Павлов беше здрав и интелигентен - на едно от първите места в списъка. Затова тя реши да се държи адекватно на плановете си и се изви гъвкаво, опирайки стегнатия си задник в ерогенните му зони. С въртеливо движение запали огъня в слабините му. Той посегна към колана на ластичните и дънки, свали ципа и плъзна навътре уверена, жадна длан. Изумен от неочакваната голота на нейната женственост, се възбуди до краен предел и изохка. Помисли, че някой може да влезе, но не му беше възможно да спре. Плъзна пръстите си, готов да я обладае, макар и с ръка. В това време телефонът грубо иззвъня, напомняйки им, че са в офис…
- - Кви идиоти сме само! - рече Вихра, скривайки в шепа гняв възбудата си. Той я погледна размазано, потъна зад бюрото в любезен разговор с клиенти относно новите програми за лихвения процент.
Тя не го изчака да приключи, не му даде възможност да й определи среща, но в името на каузата реши да го покани в апартамента си. Друг път обаче, не сега. Сега нека пофантазира на сухо, може да даде по-добра реколта, като качи адреналина)….




........................Завоите


Маршрутката летеше по правия участък към завоя на аерогарата. Вихра слушаше на дискмена испански балади и гледаше към захлупеното небе, готово да заплаче и да се разсмее едновременно. Колата зави рязко и тя настъпи човека зад нея.
- Извинете!
- Нямате вина - примирено въздъхна пътникът - тоя вози… памперси!
Спирачките изстистяха, светът се приближи и доби отчетливи очертания. Тогава Вихра видя мъжа.

        Първото, което си помисли, беше, че го познава отнякъде, но отдавна не разчиташе на паметта си за лица и имена. Плъзна поглед към бедрата му: дълги, стройни, стегнати; мускулите му се движеха съблазнително под панталона. Дъхът и залепна, тя стисна тръбата и се почувства като на пилон в дискотека. Навеждайки се леко, той влезе. Приближи, застана с профил към нея, като преди това й кимна. "Да не помни името на мъж с такива Тарзанови бедра! Явно остарява…" Приближи се незабележимо до него и усети аромат на свежест, на възбуждащ парфюм, на секс. В този миг тя си даде сметка, че двата месеца полов глад са се отразили добре на "апетита и".

        Маршрутката рязко зави, за да се включи в магистралата. В изненадата пътниците са качиха върху гърбовете си.
- Извинявай! - беше се хванала за рамото му, за да не падне.
- Няма проблеми - погледите им се срещнаха и тя се усмихна сърдечно. Той не отмести очи, докато не стана неловко да се гледат, без да говорят. Шофьорът, "загрижен" за тяхното преживяване, спря така, че Вихра се намери в обятията му.
- Прощавай - прошепна сега той в ухото и. Дъхът му я жарна.
- Спрете на Орлов мост! - предупреди женски глас и две окръглени дами се заизмъкваха да слизат.
Трябваше да им направят място, но вътре имаше всичко друго освен място. Докато другите обсъждаха с нелюбезни думи шофьра, Вихра с наслада усети интимното приближаване до спътника и съжали, че бройката на сзлизащите не е по-голяма.

        В далечината се открои силуетът на банката.
- Аз съм дотук, беше ми приятно да споделяме удоволствията от пътя - гласът и го заля с усмивка, тя го докосна по рамото и срещна изненадания му поглед:
- Но…ние слизаме заедно?!
Тогава тя съобрази, че човекът работи в банката! "И е извън списъка!!!......."
         Пет минути по-късно тя се зае да проучи дори името на личния му зъболекар. Но още когато влезе в страницата му, осъзна, че данните не я интересуват…Вместо това направи план как да го предизвика, него: Камен.

         Срещите им в маршрутката станаха ежедневие. Той беше точен като полет на щъркел. Тя се взираше през прозорчето за високата му фигура и пазеше "място". Камен заставаше срещу нея. Ръцете му - с фини дълги пръсти, опознаха случайно? талията, ханша, че дори и гърдите и. Той умееше да улавя ритъма на шофьорските изблици и да ги превръща в нежни сблъсъци. Тя едва сдържаше желанието си да го целуне. Пътуването се превърна в най-любимата част от деня, а несръчността на шофьорите - в мярка за еротично удоволствие. Но не и беше достатъчно това, искаше го целия.

        Вечер заспиваше с мисълта за него. Въобразяваше си, жадуваше, събуждаше се от среднощни оргазми. Уверена в своя сексапил, Вихра нямаше комплекси, но сега попадна в затворен кръг: мъжът беше дистанциран, спокоен и любезен, когато го срещаше из банката. А часовникът тиктакаше...