автор: Dimi

Снижаваш се до лумналия огън
в косите й, опалил дъх и устни,
разплискваш бреговете черноморски
в очите й, изплувайки изкусно.
Поемаш по страните й, изпитващ
студена ли е снежната им бялост,
оказва се, че мляко е набухнало,
горещо и разтапящо до сладост.
Омаян тръгваш трескаво по склона
на шията й, тъничка и крехка,
умилно следваш малката трапчинка,
по детски запреглъщала ехтежа.
Не е дете, разбираш го по двете,
закръглено разлети, алпинарии
изгубваш се във търсене на пътя
по техните разцъфнали олтари.
След миг е шир, потрепваща издайно,
стесняваща се в слабост и послушност,
забавяш ход и с камерно анданте
подхващаш танц, преливащ я във чудо,
додето тя, наляла се с нектара
в целувките ти, нищо не пропуснали,
разтваря се в ръцете ти от зрялост...
останалото си е частен случай.