Самотен лъч прониза листопада.
Поспря се, после се усмихна.
Погали нежно младата гора
И шепота й кротко стихна.
Тя с клоните си силно го прегърна,
Целувка му дари от дъхави цветя.
Но на любовта й земна той не отвърна-
От сенките изплъзна се и волно полетя.