автор: 777

За солетите които не са нищо друго но хляб с повече сол става дума.
За нещата с които се залъгваме че са нещо особено а всъщност хрупаме гризините корекомски - нито даже екзотични яица с неродени играчки, а хляб във формата на пръчки със сол.

За тези простички удоволствия става дума.

За същите вечни илюзии с които заместваме липсващи загубени вече и с мирис на препечен хляб спомени-къшеи.

Няма ги !

-и не ще да ги има!

Примесени бяха с мирис на нафта и защо ли ми липсват тогава?-Защото красотата им е в това че са живи а топлото чувство на дом и скромен уют ги запазва.

Гризините на моето детство! - трохите от спомени дъхави с мирис на нафта, чай от шипки и скреж.

За солетите- хляб с много сол...

За нещата с които свикваме- за тях става дума!

Няма ги ! - казвам от днес !

Няма вече гризини !

- живота е сега, истински и деството друго място вече няма!... освен на листа хартия споделен!

И не щеш ли- да взема да си повярвам че солетите са гризини и вместо мирис на нафта са потопени в нутела а нежна мъгла от пари на Фа ги разтапя в сутрешна тиха планинска роса.

Спомени-гущери и с химия заквасена е душата ми-спомени в нафтен уют са се сгушили …..спомени мамка им !