автор: ariel_b

Запълних
всяка секунда
от твоето мълчание
с аромат
и звуци,
и съдържание.

Написах
по няколко реда
в сърцето си
за надеждата,
за дъжда
и небето.

Отворих
широко вратата.
Белязах пътеката.
Тревата
под стъпките ми
е жива и мека.

Разказах
за нашето
циганско лято
на вятъра,
на щурците
и на листата.

Целунах те
в мислите си
много пъти.
Но нямаше място
за моите устни
в съня ти.

16.02.2005 г.