автор: roverandom

Piano Man
by Billy Joel

Събота вечер е, в бара
събира се обичайна тълпа.
Един старец е седнал до мене,
с чаша джин и тоник в ръка.

"Синко, изпей ми по памет..
Не помня съвсем песента,
но беше сладка и тъжна и знам че,
с младостта си отиде и тя."

Пр.
Изпей ни песен пианисте,
пей за наште разпилени мечти.
Тази истина нека забравим,
която на всички тежи.

Тук е барманът Джон- мой приятел,
усмихнат, забавен, учтив...
Но ако го познаваш ще знаеш,
че и той не е никак щастлив.

"Приятелю Бил, тук загивам.."
Въздъхва и допълва без звук:
"Щях да бъда звезда, ако само
бях успял да се махна от тук."

Ето и Пол, той е писател,
не намерил време за брак.
Говорят с Дейви - все още военен,
който утре такъв ще е пак.

Самотата, тази чаша горчива,
на всички еднакво горчи.
И по-добре с теб да делиме,
отколкото да я пием сами.

Събота вечер, пълен е барът
с познати до болка лица.
Не е лесно да загубиш надеждата,
но по-важно е, че сме тук и сега.

Е, пианото днес е оркерстър,
а микрофонът - сродна душа.
Днес ще пея за вас и за нашата,
горчива, но сходна съдба.