Чрез теб, постигнал радостта,
от мъка чак ще се пропия,
защото ми показа в любовта
как превръщаш всичко в помия.
Дори сега, в брачното ни ложе,
отправяш тежки обвинения
и мислиш как ще може
да рушиш, създадените отношения.
Прокарах бляскавото острие
по раната скърбяща,
подлъган, с трепетни ръце,
последвах аз душата си шептяща.
Мотиви чужди ми поднасяш,
а с тях се също извиняваш,
но лекомислено се ти занасяш
и своята природа проявяваш.
Решил, в ласки да те потопя,
съзирам - гроб ми ти копаеш,
затуй желанието ми прегоря,
дори да се разкаеш.