Пристъпвам
в окото на бялото
сляпа:
по устните
трепва дихание -
вятър,
пробуден
от древния шепот
на планината -
аз съм сянка
на думите...
Шумоля тихо,
неусетно
нечий чужд сън
заспивам...
Сънувам
невидимото
за очите
отпивам...
В безвремие
светът е притихнал.
Родопите, февруари 2005