автор: sradev

Ставам рано. Винаги пред първите занятия имам някаква треска. Трябва да се одялам! Пръскам около носа дезодорант и започвам да мириша по-приятно. Леля ми е казала, да се пръскам с дезодорант. Следващата година ще си купя пак от София.

Почти съм готов. За да не скучая по време на занятията, напъхвам в амулета за помнене около 100М текстове. Пристигам по-рано, отварям залата с компютрите, отварям страницата с хулите, охулвам се като за празник и ето студентите пристигат.

Тате ми е казал, първо да се представя. Отварям Intenet давам на гОООлямата търсачка ключа slavian и намирам своята страница. А, ето има и парче от снимка - очила. Останалото е брада и няма нищо интересно. Започвам, значи да се представям - "Ей тук, написано е, казвам се Славян Радев. Подробности - можете да прочетете от страницата."

По-нататък какво се правеше? Аха, декана ми е казал на първото занятие да представя плана.
- Много ми е мило, за какво сте дошли тука?
И те не знаят. Имало го в разписанието. Обяснявам им, че това не е затвор, където трябва да се отседи своето. Независимо, че мяза на затвор - стените почти метър дебели, решетки на прозорците. Първи курс, все още не различават затвора от университет - в затвора влизането е безплатно, а тук - платили са си таксата, а за мене си е затвор, щото съм подписал договор да отседя своето време. И какво са получили - студентска книжка. Следователно трябва да се попълни.
В деканата са ме учили, че попълването на книжката е най-важното. И така нашата обща цел е попълването на книжката. Виждам, осъществих контакт. Една приятелка ми е казвала, че личният непосредствен контакт е най-важното. И още нещо за извисяването на битото и нищетата на спирта казваше, ама май съм го забравил. Та продължавам да копам в контакта. Ще донесат електронно нещо "свое", па ще го обсъдиме. Понеже са първи курс, най-добре нещо скалъпено от други текстове. Да не се опитват да препишат на ръка, че ще земат да объркат нещо! За да не се налага да го измислят - реферат приготвян за други занятия. Добре би било реферата да е трениран - поне два-три пъти да е вземал изпита. Едни занятия поне 5 дървета отсичат, ама нейсе - не ги садиме, не ги гледаме. След всяка сесия в деканата пораства едни дръвче с пън от дипломни работи, с клони от студентски книжки, с листа от разпореждания и тук таме с някоя цъфнала диплома.

Някой се опитва да затвори вратата. Закъснял, не разбрал. Обяснявам му, че при мене вратите са двустранно отворени и могат да влизат и излизат по свое усмотрение. Могат да излизат и преди занятията и да влизат след. Ето, на пример, колежката преди 2 години е приключила с този предмет беше примерна - не идваше на занятия, но днес е дошла да си прати безплатно няколко SMS-а. Защо ли всеки, който се счита за закъснял бърза да затвори вратата?

Един китаец каваше, ясно да се определят целите, за да на станат магарета. Или тигри, май че беше. Предмета се казва "Запознаване с компютъра". Моля запознайте се с него и дръжте се почително - по-стар е от вас. Малко е капризен и от време на време посинява, но простете му - и вие като дойдете на неговите години ще си имате своите чудатости. На половин час да го оставяте да си почине, че бързо се изморява. Дискетки не чете, че слабо вижда, понякога се отплесва и си мисли нещо свое. Ама за клюки още го бива. А за реферата. Добре, реферата има за цел да получи максимална оценка 5. И всички средства са позволени! Ще учите психология, но там не обясняват как да хипнотизирате ръката, та да напише оценката независимо от това какво си мисли притежателят й. Като го донесете - ще обсъдиме този проблем.

И това беше всичко. А, не - днес е празник!
- Обичам ви всичките!
(Мама ми е казала да поздравявам всеки с празника.)
Уплашени от последното, повечето се възползуват от правилото "двустранно отворена врата".

140205
Ниво 0
Славян Радев