автор: pisana

Да вземаш само от магията на любовта е също начин на живот. Сложен, макар не толкова претенциозен.
По принцип е лесно. Живееш в блянове, удължавайки агонията на очакването. Завърташ се в бесния ритъм на лудия копнеж и ненаситната страст. Колкото повече е глада, толкова повече се настървяваш за нея. Като факт, трепетен изконсумиран, преминава покрай теб почти неусетно. Даваш, а в същността си получател на своята ненаситност. Достига момента на не взаимното общуване. Но, това все още не е стъпката към навика, приятелство, а е само начало, което ще се превърне в навик. А много по-късно във осъзната зависимост, че няма липса, а пълнота макар и на моменти леко тръпчива. Да вземаш само от магията на любовта е болка на отчаяното чувство да продължиш себе си. Да опознаеш себе си. Никога не е последна както и бурята. Винаги идва нова, както се променя времето в човека. Възрастта е сладка, толкова сладка, че не я осъзнаваш в своя брътвеж за щастие ,което не идва с това да си в ритъма на друг, а само в хармонията с него. Хармония, понякога просто не е там където те лъжат очите.