автор: Bulars

Когато пак деня заспива
и вечерта смирено гасне..
Не искам с тях да си отива
и твоята усмивка ясна.

И в дните на неволи страшни
всред хули, ругатни, обиди.
Дори когато болка хваща
сърцето ми и нямам сили..

Когато устремът ни чезне
с въздишка, може би последна -
тогаз ела и прегърни ме..,
тъй силно като за последно..

Тогава всичко се събужда -
тогава вечери минават,
и заедно с утро теменужено
в очите ни изгрява пламък..

Понякога към теб политам
с нещата малки и незрими..
Прости.., че много те обичам
и тебе трябва да те има..

Когато пак деня заспива,
а вечерта смирено гасне..
Не искам с тях да си отиваш
и ти любима и нещастна...

bull: 15.12.2004 г.