Прекрачвам тихо прага на вратата
изпълнен с мисли, уморен
с надежда плаха във душата,
че с друг не си, а си със мен ?
Дали във стаята когато вляза,
ще видя твоето лице ?;
Ще те погаля, после ще изляза,
спокоен..., в този миг поне !