автор: Layla

/по случай Св. Валентин/
Като ма, Пенке, свенливо гледаш,
незнайш на кви ма мисли наведаш,
дали ограда аз да прескоча,
или към къщи да са насоча.

Нидей ма, Герчо, мен атакува,
тиква си млада нидей рискува,
чи у сърце ми са мисъл навира,
такваз дето глава не побира.

Ша скокна, Пенке, с таз пуста мода,
зида ша гътна - при теб ша дода,
дано баща ти да са не пречка,
щот го отнасям кат суха клечка.

Как ли та, Герчо, тебе намерих,
със крива прашка - сокол уцелих,
чи сяка твоя усмивка лека,
сърце ми праща навръх дирека.

Ни мога, Герчо, да са позная,
снага трепери, изпуснах края,
кога си с менци вода наливам
и в пазвата си един изливам.

Нощя ма, Герчо, съня не хваща
и сяка мисъл у вас ма праща,
да рипна Герчо аз през стобора,
но срам ма гони от чужди хора.

Сакън ма, Пено, нидей такава,
акъл да губиш кат луда крава,
чи аз със пушка у вас ша дода
и теб ша зема кат воевода.


По бързо, Герчо, пръй панаира,
чи татьова къща ни ма побира,
ако са Герчо малко забавиш,
у друго село ша ма завариш.