автор: Silver Wolfess

Ако някога замлъкна непонятно,
ей така, без предупреждение, без вест,
и писмата ти връщат се обратно
с един и същи гриф "Непознат адрес",
потърси ме в прошепнатите думи,
ненужното издухвай пласт след пласт,
чуй и мълчанието помежду им,
в премълчаното може би ще бъда аз.
Незрима до теб ще свия колене,
от виното ще отпивам с твойте устни,
и нека никой да не разбере,
че съм влязла като крадец, на пръсти.
И когато в онзи нереален час,
долу на брега си говориш със вълните,
дочуй във песента им моя глас,
но стъпки не търси, изчезнаха следите.
От брега птичето перо вдигни
от крило на чайка от тука отлетяла
да търси в делфински дълбини,
кой на сърцето дава светлината бяла.

09.03.2004