автор: Niq_Nichiq

Аз съм море от любов. И то е само твое.
Не знаех как да ти кажа колко много съжалявам за всички главоболия, които съм ти причинила. Не знаех как да ти кажа каква вина изпитвам от това, което ти сторих и какъв камък тежи на сърцето ми. Може би това е моят начин да ти кажа.
Луда съм. Луда съм, защото все намирам поводи да се радвам когато другите тъжат. Луда съм, защото все намирам поводи да тъжа когато другите се радват.
Чувствам се самотна. Не е лесно да си луд. И все пак... аз не съм сама.
Обичам те. Така както мога, така както ми позволяват сърцето и душата.
Често седя и си мисля колко много съм ти крещяла, вдигала съм ти скандали, обвинявала съм те в най-различни простотии, които ти дори не си и помислял. Съжалявам.
Знам, че това няма да върне всички тежки думи, всички сълзи, всички злобни забележки. И въпреки това... обичам те.
Ти си моята причина да изплувам всеки ден от дълбините на моето море. Ти си причината да се изправя въпреки, че ме боли. Тръгвам уверена, че имам гръб зад себе си. Че съм защитена. Че съм обичана.
Затова и често се стъписвам и дори изпадам в ярост когато ти не си там. Прости ми. Забравям, че си човек. Че и ти се уморяваш. Че и ти имаш нужда да почувстваш подкрепа и разбиране.
Прости ми. За всичко, което знаеш и не знаеш. За всичките тези глупости, с които бавно те тровя всеки ден.
Защо пиша всичко това сега? Може би, защото е Свети Валентин и тогава хората се сещат колко много значат любимите същества за тях. Един Господ знае защо им е нужен специален ден, в който да се сетят за това. И аз не знам за мен самата защо е нужен този ден.
Всяка година на Свети Валентин се заричам, че от днес нататък няма да мине и ден без да ти кажа "обичам те", "до теб съм", "вярвам в теб". И всяка година нарушавам това обещание към себе си и теб.
Обичам те. До теб съм. Вярвам в теб.
Ще продължа да го казвам дори и ако не сме заедно. За мен не е важно. За мен е важно, че ти съществуваш. Че сърцето ми все още тупти забързано когато те чакам да дойдеш. Нищо, че минаха три години.
Обичам те. Безусловно. Нежно. Всеотдайно. Панически. Забързано. Задъхано. Загрижено. Пролетно. Тихо. Крещящо. Цветно. Бистро. Магично...
И ако някой ден ти просто си отидеш животът ми няма да свърши. Няма да крещя. Няма да страдам. Защото ще знам, че си жив. Че търсиш нейде щастието. Че те има. И че аз все още те обичам.
Спи сега, съкровище. А аз ще мисля. Ще мисля как да те обикна дори повече.
Ще те прегърна здраво, ще се сгуша в теб и ще заспя с убеждението, че повече от това не може. А на сутринта ще разбера, че е било заблуда.
Аз съм море от любов. И то цялото е твое.
Обичам те...