автор: avocado

искам от нея да пия,
от нейната слюнка да вкуся,
да воювам на ничия страна,
във влажна безбрежна война,
на emoции vs мисли,
на мога vs искам.

желая да изпълвам сини очи,
воднисто море,
не безвремие,
без жалост за себе си
аз да изгарям,
нищо да не остава...
от
фосилните белези,
сфинксови рамки,
превърнати в изгнание
порутени спазми
от векове мълчание,
и ефрейтори в климактериум
и розите на погребение.

искам да вкуся от нейното угощение-
страдание, скалисто насечено
семе в трапезата
на седемте дни
от нейната седмица.
искам.

пияна от мисли,
светлини от минаващи паркинги,
скрили тоалетните сгради
в тъмнината на нищото,
ме плискат с
виновните стадии
на пролято усещане
на позитивизъм,
че пътувам на някъде,
в нейния скут
сгушена,
от нейните ръце
изтеглена
от безшумната преспа,
навяла тъгата
до срутване.

искам да съм момче,
за да мога
котешки стъпвайки,
да целуна нейните пръсти,
да сгъна нейните клепачи,
с умората на прегръдките,
да изрисувам картината,
в която се целуваме
и аз пия от нейната слюнка.