автор: sradev

Стана тя една такава - към краят на януари се застуди из Врачанския балкан. По стар прабългаски обичай ние, хайманите от взвода, до този момент се загрявахме предимно с вино и ракия. Но решихме, че време е и печката да включим в борбата със студа.



Тръгнахме, значи, с Падрето и Качо на разузнаване. Поради липса на въглища, дори в складовете, концентрирахме вниманието си върху дървения материал. Ако беше оставено само на нас с Качо, то още щяхме да се греем на тротил и барут смесени с притивогази и партенки. Но Падрето, познавайки актуалния акъл на взвода ни убеди да се придържаме към традицията - лесно за употреба и сравнително безопасно. Обиколихме поделението отваряйки си очите на 4, т.е. на 12. След което докладваме пред личния състав на взвода каква е хавата.

Не, че се считам за много наблюдателен, но Качо е наследствен художник, ама Падрето беше видял много повече отколкото ние с Качо заедно. Верно, че Падрето е наследствен кръчмар, но това си е едно набързо скалъпено обяснение-оправдание. Сега, като премислям случката, забелязвам, че с Качо гледахме кокошкарски - кое да скубнем и пъхнем в печката. А Падрето гледаше кое може да гори. И на възклицанието ни "Как па тая греда ще свалим и домъкнем, па как ще я нарежем!?" той отговаряше, че първо тя не е така стабилно закрепена, а второ - ще се организира по-силна група. А що се отнася до нарязването, то двуметровият трион на БТР-а служи не само за свирене на 'Рапсодия в синьо' както бяха го спретнали Качо и Кечето, ами от другата страна и за рязане на дърва. И едва днес видях как не съм виждал. Гледал съм с очите на печката - само размери за нея, а Падрето е гледал с очите на огъня - кое как гори.

(Копия до автора и редактора на "Големия хълм" за разсекретяване и като материал за третото издание)

110205
бивш школник Радев