автор: BlackCat

Не си ме чакал. Дните песъчинкови
не са хрущели стъпкани в нозете ти
и дюните на всичките години
не са затуляли на хоризонта светлото.
Не е раздирал бързострелен вятър
завеската на тайните ти мисли.
Не си тежал от тонове очакване
да трепне пламък в къщното огнище.
Не си изцеждал тишина на капки
през ситото на стиснати юмруци.
От крайчето на думите отхапал,
не си крещял пресипнало-беззвучно.
Не си, не си... Във гладното беззвездие,
в ранената безпаметност на мрака,
в ръждивата, покорна безнадежност
не съм те чакала. Не съм те чакала...