автор: Ulrika

Неоткъснатите цветя пируват
Недоцелуваните луни мълчат
Неповиканите думи стенат
Недовършените романтични жестове мълчат
обличат сантименталните си рокли
Чарът на лицата припада
от рамкираните действени отношения
и относителните действия
И аз "искам да изпикая малката си душа
в някоя долнопробна тоалетна..."
Пак вали дъжд
Мие стъклата
Мие света
За да могат пак да се нацапат!
Едното с кал, другото с грехове
Бълнувам наяве
Носим ли си новите дрехи?
Аз мисля!
...а дали съществувам?
Да бъда или не?
...само че какво?
ТОВА Е ВЪПРОСЪТ:
???????????????????