автор: miglena

От ръбовете
на пустинни залези
забравили да пуснат
ръцете на дюните
Самодивата загребвала
изворни нишки
сянка да си изтъче
и на жена от неговия ден
да заприлича
А Момъкът призовавал
Духа на Светилата
сенките му ред по редом
да разполовява и на нея
половинките да дарява
Хилядопръстната Съдба
се изсмяла
Момъкът
продължил да накъсва
сенчестите си криле
Образът на Самодивата
започнал да засенчва
огънчетата на светулките
Казват, че
огледалните им светове
така и никога не се срещнали
Но странно защо ли и как
по залез се случвало
и двата свята да са обгърнати
с една единствена сянка