автор: URAGANNNN

Свещ пропукваща,сърце туптящо,
нежна музика и страстна тъмнина,
безлунна нощ,мъгла димяща,
малка стая с много тишина.

Мечтите същите,във същото сърце,
тъгата пак лежи до самота,
подобни думи,същите ръце,
но в по-мистична красота.

И тя говори,без да казва нищо,
от лист бездушен тя душа зове,
няма граници,не се насища
и вместо нея-тя ще прикове.

Нищо ново,малко овехтяло-
две-три крачки към смъртта,
младо,силно,страстно тяло-
на блянът скрило тежестта.

В очите сенки несъзрими,
малка стая,топлина шептяща,
нежна страст и тъжни рими
и любов крещяща...тляща...

И говори-за мечти и болка,
за неща ,които не познавам,
за свят без прах и обиколка,
за ласки-без да ги създавам.

Свещ угасена,от пушек сарце,
същите рими,същата стая,
стара тъга във млади раце,
страст пропукваща... и ето-края...


06.02.1995

detronator@centrum.cz