автор: Keri

Живял някога в далечно царство богат владетел на име Аспарух. Всичко си имал той, но бил нещастен. Не можел да си намери жена.
Изпращал верни хора по всички краища на света, но снимките, които му носели все не били хубави. Принцесата от западното кралство била с голям нос, тази от източното била плешива, а тази от северното имала брадавица по средата на челото. Оставала само дъщерята на Константин Византийски, господарят на южната империя, но Аспарух отдавна враждувал с него.
Самотата много тежала на царя. Дори шута, който измислял всевъзможни анекдоти, не успявал да го разсмее. Всякакви магьосници и билкари забърквали смехотворни билета и отвари, но нищо не помагало. Царят линеел от ден на ден и се разведрявал само с войните на юг. Той лично предвождал войската си във всяко сражение, въпреки увещанията на съветниците да остава на безопасно разстояние.
Случило се веднъж в битката за една крепост Аспарух да види принцеса България. Тя била толкова красива, че той в миг се влюбил. В очите й се оглеждала зеленината на горите, а в косата й бушувал шумът на морските вълни. Царят разгромил войските на Константин и го заплашил със смърт, ако не даде дъщеря си. Императорът всякак увъртал - предлагал несметни богатства, обширни територии, дори кобилката, която раждала златни кончета, но Аспарух не искал и да чуе. Разбрал Констонтин, че няма изход и със сълзи на очи изпроводил принцесата.
И така оженили се Аспарух и България и заживели щастливо. Константин обаче не можел да приеме загубата и постоянно мислел за отмъщение. Той събрал тримата си най-силни зли магьосника и им казал час по-скоро да измислят как да победи Аспарух.
Шест месеца те гадали по звездите и правели отровни смеси. Накрая отишли при императора и му дали омагьосан меч. С него само Константин можел да надвие врага си.
Императорът веднага тръгнал на поход с цялата си войска и изненадващо нападнал Аспарух. Когато стигнал двореца, Константин поискал лично да се бие с царя. Нищо не можело да го спре вече. Дори сълзите на България не го трогвали. Аспарух приел и на следващия ден двамата се изправили един срещу друг. Канстантин не чувствал никаква умора, а мечът му като че ли сам нападал. Аспарух се борел не срещу него, а срещу магията. Силите му бавно отслабвали и накрая той паднал мъртъв. Мечтата на императора се сбъднала и той взел България отново в двореца си. Но тя не могла да му прости това и все търсела начин да избяга.
Една нощ с помощта на вярната си дойка тя успяла и се върнала в царството си. Константин разбрал, че вече няма смисъл да я гони - нали вече бил отмъстил - и я оставил да живее там.
България управлявала царството си и се радвала на трите си деца, но много скърбяла за Аспарух и съветниците решили, че трябва да тя да се омъжи повторно. За нещастие, обаче, държавата била нападната. Някакъв далечен султан на име Осман Турски искал незабавно да се омъжи за царицата. Той бил видял нейна снимка и се влюбил от пръв поглед. Но България не искала и да чуе и войната започнала.
Три месеца воювали с неприятеля без успех. Накрая Осман решил да прекрати войната и отвлякъл царицата. Той се оженил за нея, въпреки нежеланието й и двамата заживели в нейния дворец.
Синовете на България малка по малко пораствали. По-големите двама знаели, че майка им не иска Осман за съпруг и решили да го убият. През една тъмна ветровита нощ те влезли тихомълком в покоите му и го съсекли. Така избавили майка си от бремето, но знаели, че сега трябва да бягат. Иначе стражите и доверените лица на Осман щели да ги хванат.
На сутринта всичко вече било ясно. Сега трябвало цар да стане най-малкия син на България - Ганьо Балкански. Той много се зарадвал на тази вест, защото сега вече можел да си прави каквото си иска. По цял ден щял да лежи под някое сенчесто дърво, а майка му щяла да му носи плодове и сладкиши. Вечер щял да изпива по кана вино или ракия и да удря по масата с юмрук, кълнейки се, че по-добра от майка му няма.
Така и станало. Но съветниците знаели, че той трябва да си намери жена. И понеже той не проявявал особен интерес към други жени освен майка му, те решили да му изберат. Изпратили съгледвачи в много кралства и накрая избрали принцеса Европа от едно далечно кралство на запад. Ганьо нямал нищо против да се жени, само да не му развалят кефа.
И така съветниците отишли да искат ръката на принцесата. Отначало кралят категорично отказал, но когато съветниците му поднесли един керван дарове той склонил и изпратил дъщеря си с почести и подаръци за бъдещия й съпруг. Потеглил кервана за далечното кралство, дълъг път ги чакал. А Европа все кършела ръце и разпитвала дали Ганьо е красив и умен. Съветниците, разбира се, я убеждавали, че е така, но тя постоянно се съмнявала. И имала право.
За нейно щастие, обаче, разбойници похитили кервана и заедно с дойката си Европа успяла да избяга в пустинята. Още я търсят съветниците. Дали някога Ганьо Балкански все пак ще срещне своята принцеса? Никой не знае. Но той като че не бърза. Лежи си под сенчестото дърво и час по час похапва смукини...