Върви! Потегляй! Аз ще те изчакам
със вярата във утрешния ден.
Отивай си и не, не се обръщай!
Туй дето искаш да откриеш е напред.
Далече е... Особено от мене...
Особено от моята любов...
Ако заплача - ти недей вини ме
и не бъди поне за миг суров.
Върви! Аз сигурно ще те дочакам
и както ме оставяш - все така:
с една любов изгряща в сърцето,
с един копнеж и с твойто име на уста...
Не искаш ли - не се завръщай
макар посоката да е една...
Тръгвай, моля те, не се обръщай
и забрави че ти оставам зад гърба!
Отивай си, защото аз не мога.
Защото съм безсилна да те спра.
Ще чакам, може би, със тежката окова
с която прикова ме любовта...
Бъди щастлив и не мисли, че страдам
Да - тежко ми е много. Не отричам.
От всяка твоя липса ми остана рана
и вече да боли е равносилно на "обичам".
Върви! Не спирай! Лек да ти е пътят!
Посоката е ясна и избрана.
Ще те дочакам ако стигне ми животът
все тъй любяща, всеотдайна, неразбрана...