автор: veronique

Този е от онези дни
които не искаш да свършват.
Незабравим сезон е пред теб
послан в нозете ти.
Сезона на хубавите спомени.

-Поклон!

***

Как седим един срещу друг
на четириъгълната маса
и се взираме в непознатите си очи.
-Тук ли сте?!

В спомените си се виждаме,
разкъсани от отчаяние,
тичащи с онези безмилостни погледи,
и пак
на края
щастливи!

Защото сме заедно,
защото се обичаме,
с онази детска невинност
с искреността си,
ама със най-чистата.

А днес,
колко сме самотни,
като самотата си,
а толкова се обичахме.
Но сезона на любовта ни е свършил,
както, когато свърши есента,
която бе така добра
да ни раздели...