автор: new-born

През дебели стени своето тяло провира,
пътя си обаче винаги намира.
Изхабена става нейната глава,
ах....горкичката ИГЛА!

Близнеш го оттук,близнеш го оттам,
вече е малък, а беше голям!
Гледа жалостиво, а беше напет-
сега е локва, а бе СЛАДОЛЕД.

Не всеки го има, губи се лесно,
но стои красиво, свети чудесно!
Слагат го бързо, обличат се богато,
не е корона, а ПРЪСТЕН ОТ ЗЛАТО!

Нежно може само да ги пипаш,
мама не дава палаво да ги подритваш.
Докосвай леко крехките листца,
ухаят приятно красивите ЦВЕТЯ!