автор: nadq

посвещението е анонимно

Тялото ми жадува за твоето тяло,
когато е будно и когато спи.
Рисува образи с извивките си,
една картина на страст.

Душата ми гладува за твоята душа
и ревниво пази спомените си,
тя е картина на просяк,
стиснал коричка хляб в ръцете си.


Сърцето ми прилича на пътека,
боите й са твойте думи,
то те чака да тръгнеш по нея и моли:
"Не я оставяй да се изгуби."


Уммът ми скицира във тъмни щрихи:
"Не мога без теб и това е мойта угроза,
защото не мога и с теб,
друга топли те със своята обич.
Тежък е кръстът на тази Голгота!"

Да бъда Светица или Грешница?
....
Просто не мога без поредната доза от опиум,
просто не мога без да те искам.