автор: RumyRayk

сега е точно пет
от шест нататък не ми се пише
дъждове пристягат
тънките ми китки
и са ми роклята от думи
усещане за вятър
и нощница от жълт сатен
са ми неволни всички фигури
жужащи тихо
в хербарият от грях
рапсодни залези
зад мрачни слепоочия
и избледнели ириси
над чашата с кафе
и колене огънати
в значения
зад крясъците счупени
на мислите пасати
неизкупени
от меките очи на чайки
растат косите прашни
на шест и няколко секунди