Аз слушам воя на вятъра
И търся следи от съзвучие,
Но кой песента му ще чуе,
Долетяла неизвестно от някъде?
Аз слушам воя на вълците
И търся следи от съзвучие,
Но кой песента им ще чуе,
Долетяла заедно с вятъра?
Акордите ледени
От снежинките носени
Никой не иска да чуе.
Само вълците вият
И в сърцата си крият
Това, за което бленуват.
Любов, топлина -
От това се нуждаят,
Но само вятъра чува молбите.
Той няма сърце,
Лек е - перце,
Но може и тъй да обича.
Ледени акорди
Пристигат на орди
От вятър и вълци изпети.
Затворени в къщи
Човеци могъщи
От снежинките плашат се даже.
Страх от пустота,
Страх от самота
Тормози душите на хората.
Сърцата им ледени,
Очите - вперени
В лицата на ... свойте лица.
Във себе си влюбени,
Духовно изгубени,
Сърцата им бързо скрежеят.
Приличат на лед -
Затова ги вбесява
Вълчата песен на вятъра.
В сърцето ледът се разчупи,
Вдигам очи към луната.
Вятърът нежно ме гали навън.
Запявам песен позната...
***