автор: 4ista_sylza

И да ме мерят със зло око
наляло в себе си отрова чиста
и да ги гложди мисълта
че аз съм голо,празно нищто
не ме е страх да продължа
да виждам образи във моето съзнание
които са утеха в труден час
най-чудното за мен дихание.
На този образ днес света
не иска никак да прилича
забулил се във суета
пристегнат във окови,
не може да обича.
Нали под мутрата му зла
порокът всячески наднича
усмивката е тъпота
доброто-скука е себична.
Не,няма да протегна аз ръка
към техните "съкровища безкрайни"
за себе си сама ще заплатя
със Моите чувства,с Моите тайни.